9 май - Ден на победата
Денят на успеха е празник по случай успеха на Съюз на съветските социалистически републики и съюзническите сили над Нацистка Германия във Втората международна война. Установен е с декрет на президиума на Върховния Съвет на Съюз на съветските социалистически републики от 8 май 1945 година като се е чества всяка година на 9 май.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Денят на успеха остава формален празник и неработен ден в Русия и редица някогашни Съветски републики като Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Молдова, Таджикистан, Туркмения, Узбекистан.
През 2000 година Кнесетът приема закон за ветераните от Втората международна война и от този момент Денят на успеха е формален празник в Израел.
Следва да се означи, че Съюзниците от войната празнуват на разнообразни дати. Причината за това е разликата в часовото време и усложнената процедура по капитулацията на Германия. Студената война в допълнение разделя някогашните Съюзници, тъй че на Запад, денят на успеха над Германия се чества на 8 май, а в Съюз на съветските социалистически републики и Източна Европа на 9 май. /> Церемонии по капитулацията
На 30 април 1945 година Адолф Хитлер се самоубива в бункера си в Берлин, откакто изготвя наследство, в което адмирал Карл Дьониц го наследява като държавен глава с купата президент на Райха.
Дьониц се пробва да сътвори държавно управление във Фленсбург на датската граница на 2 май 1945 година, само че макар че Дьониц желае да показа това държавното управление като „ неполитическо “, няма отказване на нацизма, нацистката партия не е неразрешена, нацистите не са арестувани и знаците на хитлеризма остават на мястото си. Както руснаците, по този начин и американците остават безапелационни, че не признават Дьониц или държавното управление на Фленсбург като способни да съставляват немската страна.
За да се срещне с командващия американските военни сили Айзенхауер в Реймс е изпратен военачалник Йодл, с цел да се опита да убеди Айзенхауер по различен метод да не упорства за: „ неотложно, по едно и също време и абсолютно предаване на всички фронтове “. Но Айзенхауер посредством оповестяване в 21.00 часа на 6 май 1945, декларира, че при неналичието на цялостна капитулация, той ще затвори английските и американските линии и на 8 май ще възобнови бомбардиращата атака против оставащите немски позиции и градове. Фелдмаршал Дьониц дава право на Йодл да подпише документа за абсолютно предаване, който предстои на договаряния и за 48-часово забавяне на влизането му в действие, видимо, с цел да разреши за предаването на заповедта и до най-отдалечени немски военни елементи.
Така първият инструмент за предаване е подписан в Реймс в 02:41 ч. Централноевропейско време (СЕТ) на 7 май 1945 година Подписването се състои в Collège Moderne et Technique de Reims, което служи като Върховният щаб на съюзническите експедиционни сили (ШАЕФ). То би трябвало да влезе в действие на 23:01 ч. (понеделник след среднощ, английско лятно време) на 8 май.
Безусловното предаване на немските въоръжени сили е подписано от военачалник Йодл, от името на Главно командване на Вермахта. Уолтър Бедъл Смит подписва от името на Върховния командващ на съюзническите експедиционни сили и военачалник Иван Суслопаров от името на руското висше командване. Френският генерал-лейтенант Франсоа Севез подписва като формален очевидец.
Около шест часа след подписването в Реймс се получава отговор от Съветското висше командване, в който се показва, че Актът за предаването е недопустим, тъй като текстът се разграничава от този, координиран с Европейската консултативна комисия (EКК) и тъй като Суслопаров не е овластен да подпише. Тези възражения обаче са предлог на значителното несъгласие на руските водачи, че актът на предаване би трябвало да бъде неповторимо историческо събитие, което изцяло да отразява водещия принос на руския народ към крайната победа.
Освен това Съветският съюз показва, че въпреки изискванията на предаването, подписани в Реймс, да изискват от немските сили да прекратят всички военни дейности и да останат на сегашните си позиции, те не са категорично задължени да оставят оръжията си и да се предадат, „ това, което би трябвало да се случи, е немските войски да се предават като пандизчии “. Айзенхауер неотложно се съгласява, признавайки, че актът на предаване, подписан в Реймс, би трябвало да се смята за „ къс инструмент за абсолютно военно предаване “ и се ангажира да участва с верните упълномощени представители на немското Върховно командване за „ по-официално сключване “ на уместно променен текст в Берлин на 8 май. Освен това той прави изказване, че всички немски сили, които не престават да се бият против руснаците след посочения период, „ няма да имат статут на бойци “ и затова, в случай че се предадат на американците или британците, ще следва да бъдат върнати назад в руски плен.
Ефектът от подписването в Реймс е стеснен до консолидиране на ефикасното преустановяване на огъня сред немските сили и западните съдружници. Но неотслабвайки борбите не престават на изток, изключително откакто немските сили ускоряват въздушното и земното нахлуване против Пражкото въстание, до момента в който морската евакуация на немските войски през Балтийско море продължава.
Подписването в Берлин се състои на 9 май 1945 година в 00:16 локално време. Според документа капитулацията е ефикасна на запад, от 8 май 1945 година в 23:01 часа по Гринуич. Това значи, че времето на сключване и капитулацията е на 9 май в 01:01 часа по Московското време.> Райхпрезидентът фелдмаршал Кайтел подписва акта за безусловна капитулация в Берлин
От тези часови разлики идват и другите дати на празнуване на Деня на успеха на Изток и на Запад. Съветското държавно управление не прави обществено самопризнание за подписването на документа за капитулацията в Реймс, който те не признават и запазвайки първичните дати, афишират Деня на успеха на 9 май 1945 година
„ Германското държавно управление и немското висше командване, признавайки цялостното проваляне на немските въоръжени сили по суша, по море и въздух, разгласяваме безусловното предаване на Германия “, гласи преамбюлът на историческия документ.
Има три езикови версии на документа за капитулация на нацистка Германия. Руската и британската версии са единствените авторитетни.
В обръщението си към руския народ на 9 май Йосиф Сталин декларира: „ Настъпи великият ден на успеха. Фашистка Германия, сложена на колене пред Червената войска и войските на нашите съдружници, се призна за победена и разгласи своята безапелационна капитулация. С нея завършиха войните и стартира интервала на мирното развиване в Европа. “
Ето какво гласи документа за капитулация на нацистка Германия:
Акт за капитулация
1. Ние, долуподписаните, действайки под управлението на немското висше командване, с актуалното предаваме абсолютно на Върховния командващ, Съюзната експедиционна армия и в същото време на Върховното висше командване на Червената войска всички сили по суша, море и въздух, които са на тази дата под контрола на Германия.
2. Германското висше командване неотложно ще издаде заповед на всички немски военни, военноморски и въздушни управляващи и на всички сили под немски надзор да преустановят дейните си интервенции в 23:01 часа централноевропейско време на 8 май 1945 година, с цел да останат на всички заети места и да се разоръжат изцяло, предадат оръжията и оборудването си на локалните съюзнически командири или офицери, избрани от представители на Върховните командвания на съдружниците. Никой транспортен съд или въздухоплавателно средство не би трябвало да бъде разрушен, нито вреди, породени на техния корпус, машини или съоръжение, както и на машини от всевъзможен тип, въоръжение, апарати и всички механически средства за обвиняване във война като цяло.
3. Върховното командване на Германия неотложно ще издаде на съответните командири и ще обезпечи осъществяването на всички останали заповеди, издадени от висшия пълководец, съюзническите експедиционни сили и от Върховното командване на Червената войска.
4. Този акт на военно предаване не накърнява и няма да бъде сменен от всеки общ инструмент за предаване, натрапен от или от името на Организацията на обединените народи и използван към ГЕРМАНИЯ и немските въоръжени сили като цяло.
5. В случай, че немското висше командване или която и да е от следените от него сили не работят в сходство с този акт на предаване, Върховният командващ, съюзническите експедиционни сили и Върховното висше командване на Червената войска ще подхващат такива наказателни или други дейности както те сметнат за подобаващи.
6. Този закон е формиран на британски, съветски и немски език. Английските и съветските са единствените достоверни текстове.
По същото време на протест в София, във връзка успеха над хитлеристка Германия, министър-председателят Кимон Георгиев чете разгласа на отечественофронтовското държавно управление.
България се включва в заключителната част на Втората международна война на страната на Съюзниците към III Украински фронт. Българската войска взе участие в освобождението на Северна Югославия – навлиза в Южна Унгария и Източна Австрия. След края на войната Първа българска войска, под управлението на военачалник Владимир Стойчев, е посрещната в столицата на 17 юни 1945 година. От името на Националния комитет на Отечествения фронт одобрение към войската произнася секретарят му Александър Обов.
Денят на успеха е празник по случай успеха на Съюз на съветските социалистически републики и съюзническите сили над Нацистка Германия във Втората международна война. Установен е с декрет на президиума на Върховния Съвет на Съюз на съветските социалистически републики от 8 май 1945 година като се е чества всяка година на 9 май.
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики Денят на успеха остава формален празник и неработен ден в Русия и редица някогашни Съветски републики като Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизия, Молдова, Таджикистан, Туркмения, Узбекистан.
През 2000 година Кнесетът приема закон за ветераните от Втората международна война и от този момент Денят на успеха е формален празник в Израел.
Следва да се означи, че Съюзниците от войната празнуват на разнообразни дати. Причината за това е разликата в часовото време и усложнената процедура по капитулацията на Германия. Студената война в допълнение разделя някогашните Съюзници, тъй че на Запад, денят на успеха над Германия се чества на 8 май, а в Съюз на съветските социалистически републики и Източна Европа на 9 май. /> Церемонии по капитулацията
На 30 април 1945 година Адолф Хитлер се самоубива в бункера си в Берлин, откакто изготвя наследство, в което адмирал Карл Дьониц го наследява като държавен глава с купата президент на Райха.
Дьониц се пробва да сътвори държавно управление във Фленсбург на датската граница на 2 май 1945 година, само че макар че Дьониц желае да показа това държавното управление като „ неполитическо “, няма отказване на нацизма, нацистката партия не е неразрешена, нацистите не са арестувани и знаците на хитлеризма остават на мястото си. Както руснаците, по този начин и американците остават безапелационни, че не признават Дьониц или държавното управление на Фленсбург като способни да съставляват немската страна.
За да се срещне с командващия американските военни сили Айзенхауер в Реймс е изпратен военачалник Йодл, с цел да се опита да убеди Айзенхауер по различен метод да не упорства за: „ неотложно, по едно и също време и абсолютно предаване на всички фронтове “. Но Айзенхауер посредством оповестяване в 21.00 часа на 6 май 1945, декларира, че при неналичието на цялостна капитулация, той ще затвори английските и американските линии и на 8 май ще възобнови бомбардиращата атака против оставащите немски позиции и градове. Фелдмаршал Дьониц дава право на Йодл да подпише документа за абсолютно предаване, който предстои на договаряния и за 48-часово забавяне на влизането му в действие, видимо, с цел да разреши за предаването на заповедта и до най-отдалечени немски военни елементи.
Така първият инструмент за предаване е подписан в Реймс в 02:41 ч. Централноевропейско време (СЕТ) на 7 май 1945 година Подписването се състои в Collège Moderne et Technique de Reims, което служи като Върховният щаб на съюзническите експедиционни сили (ШАЕФ). То би трябвало да влезе в действие на 23:01 ч. (понеделник след среднощ, английско лятно време) на 8 май.
Безусловното предаване на немските въоръжени сили е подписано от военачалник Йодл, от името на Главно командване на Вермахта. Уолтър Бедъл Смит подписва от името на Върховния командващ на съюзническите експедиционни сили и военачалник Иван Суслопаров от името на руското висше командване. Френският генерал-лейтенант Франсоа Севез подписва като формален очевидец.
Около шест часа след подписването в Реймс се получава отговор от Съветското висше командване, в който се показва, че Актът за предаването е недопустим, тъй като текстът се разграничава от този, координиран с Европейската консултативна комисия (EКК) и тъй като Суслопаров не е овластен да подпише. Тези възражения обаче са предлог на значителното несъгласие на руските водачи, че актът на предаване би трябвало да бъде неповторимо историческо събитие, което изцяло да отразява водещия принос на руския народ към крайната победа.
Освен това Съветският съюз показва, че въпреки изискванията на предаването, подписани в Реймс, да изискват от немските сили да прекратят всички военни дейности и да останат на сегашните си позиции, те не са категорично задължени да оставят оръжията си и да се предадат, „ това, което би трябвало да се случи, е немските войски да се предават като пандизчии “. Айзенхауер неотложно се съгласява, признавайки, че актът на предаване, подписан в Реймс, би трябвало да се смята за „ къс инструмент за абсолютно военно предаване “ и се ангажира да участва с верните упълномощени представители на немското Върховно командване за „ по-официално сключване “ на уместно променен текст в Берлин на 8 май. Освен това той прави изказване, че всички немски сили, които не престават да се бият против руснаците след посочения период, „ няма да имат статут на бойци “ и затова, в случай че се предадат на американците или британците, ще следва да бъдат върнати назад в руски плен.
Ефектът от подписването в Реймс е стеснен до консолидиране на ефикасното преустановяване на огъня сред немските сили и западните съдружници. Но неотслабвайки борбите не престават на изток, изключително откакто немските сили ускоряват въздушното и земното нахлуване против Пражкото въстание, до момента в който морската евакуация на немските войски през Балтийско море продължава.
Подписването в Берлин се състои на 9 май 1945 година в 00:16 локално време. Според документа капитулацията е ефикасна на запад, от 8 май 1945 година в 23:01 часа по Гринуич. Това значи, че времето на сключване и капитулацията е на 9 май в 01:01 часа по Московското време.> Райхпрезидентът фелдмаршал Кайтел подписва акта за безусловна капитулация в Берлин
От тези часови разлики идват и другите дати на празнуване на Деня на успеха на Изток и на Запад. Съветското държавно управление не прави обществено самопризнание за подписването на документа за капитулацията в Реймс, който те не признават и запазвайки първичните дати, афишират Деня на успеха на 9 май 1945 година
„ Германското държавно управление и немското висше командване, признавайки цялостното проваляне на немските въоръжени сили по суша, по море и въздух, разгласяваме безусловното предаване на Германия “, гласи преамбюлът на историческия документ.
Има три езикови версии на документа за капитулация на нацистка Германия. Руската и британската версии са единствените авторитетни.
В обръщението си към руския народ на 9 май Йосиф Сталин декларира: „ Настъпи великият ден на успеха. Фашистка Германия, сложена на колене пред Червената войска и войските на нашите съдружници, се призна за победена и разгласи своята безапелационна капитулация. С нея завършиха войните и стартира интервала на мирното развиване в Европа. “
Ето какво гласи документа за капитулация на нацистка Германия:
Акт за капитулация
1. Ние, долуподписаните, действайки под управлението на немското висше командване, с актуалното предаваме абсолютно на Върховния командващ, Съюзната експедиционна армия и в същото време на Върховното висше командване на Червената войска всички сили по суша, море и въздух, които са на тази дата под контрола на Германия.
2. Германското висше командване неотложно ще издаде заповед на всички немски военни, военноморски и въздушни управляващи и на всички сили под немски надзор да преустановят дейните си интервенции в 23:01 часа централноевропейско време на 8 май 1945 година, с цел да останат на всички заети места и да се разоръжат изцяло, предадат оръжията и оборудването си на локалните съюзнически командири или офицери, избрани от представители на Върховните командвания на съдружниците. Никой транспортен съд или въздухоплавателно средство не би трябвало да бъде разрушен, нито вреди, породени на техния корпус, машини или съоръжение, както и на машини от всевъзможен тип, въоръжение, апарати и всички механически средства за обвиняване във война като цяло.
3. Върховното командване на Германия неотложно ще издаде на съответните командири и ще обезпечи осъществяването на всички останали заповеди, издадени от висшия пълководец, съюзническите експедиционни сили и от Върховното командване на Червената войска.
4. Този акт на военно предаване не накърнява и няма да бъде сменен от всеки общ инструмент за предаване, натрапен от или от името на Организацията на обединените народи и използван към ГЕРМАНИЯ и немските въоръжени сили като цяло.
5. В случай, че немското висше командване или която и да е от следените от него сили не работят в сходство с този акт на предаване, Върховният командващ, съюзническите експедиционни сили и Върховното висше командване на Червената войска ще подхващат такива наказателни или други дейности както те сметнат за подобаващи.
6. Този закон е формиран на британски, съветски и немски език. Английските и съветските са единствените достоверни текстове.
По същото време на протест в София, във връзка успеха над хитлеристка Германия, министър-председателят Кимон Георгиев чете разгласа на отечественофронтовското държавно управление.
България се включва в заключителната част на Втората международна война на страната на Съюзниците към III Украински фронт. Българската войска взе участие в освобождението на Северна Югославия – навлиза в Южна Унгария и Източна Австрия. След края на войната Първа българска войска, под управлението на военачалник Владимир Стойчев, е посрещната в столицата на 17 юни 1945 година. От името на Националния комитет на Отечествения фронт одобрение към войската произнася секретарят му Александър Обов.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ